Синът на Йоан Левиев и художникът Ганчо Ганев готови да нарисуват отново стенописа
Ако знаех, че някой е решил да пипа фреската на баща ми, щях да спра ремонта на сградата, казва Рафо Левиев
Такава е съдбата на изкуството ни, сочи сълзите си Ганчо Ганев
Готови сме веднага да почнем да рисуваме копие на стенописа на Йоан Левиев, заявиха днес синът на големия маестро, с чиято памет безхаберници се изгавриха в бившия Синдикален дом, и художникът Ганчо Ганев- близък приятел на покойния гигант на духа. Изрисуването на стената би отнело между 2 и 5 месеца, тъй като става въпрос за пълно копие и трябва да се придържаме към най-малката подробност. Това може да бъде направено, тъй като го има оригиналния проект. И на времето баща ми е имал като помощници подизпълнители. Аз съм готов да помагам на Ганчо Ганев- все пак съм завършил стенопис, каза синът на Йоан Левиев- Рафо.
Той дебело подчертава, че не е очаквал да завари това, което го посрещна днес в Дома на културата. Въобще не можех да предположа дори, че фреската е разрушена. Как да предположиш, че някой ще реши да я унищожи ей така. Ако имах дори притеснения, че някой е имал намерение да затрие стенописа- нямаше да го допусна. Като наследник на авторските права щях да стопирам целия ремонт- имам това право. Можеше да стопираме ремонта, докато не се вземе адекватно решение. Но от къде да знам. Научих, че е извън проекта едва миналото лято. А вчера разбрах, че дори не е запазен под кнауфа, а е унищожен напълно, сринат и изхвърлен вероятно, допълни гневен Рафо Левиев. Той смята, че със самото си рождение, фреската е станала културен паметник, като част от монументалното изкуство на Пловдив. И даде архитектурен пример. Старите къщи в града. Ако една постройка е част от квартал, който цял е архитектурен паметник, тя автоматично се сдобива със статут на такъв. Така е в Капана например. Фактът, че Капана е паметник на културата, води до това, че не може една керемида да смените, ако не питате министерството. Същото е и в случая. Трябва ли всяка една картина, която се рисува, да се вписва в някакви регистри и документи за паметници на културата. Та да бъде предпазена от нечия ръка. То се подразбира, че е паметник на културата. И теорията, че примерно някой архитект не е знаел, че в Синдикалния дом има стенопис, издиша, тъй като трябва да си от Силистра, за да не знаеш за тази фреска, категоричен е наследникът на Йоан Левиев. Той все още не е направил някакви точни сметки, ако евентуално се реши да се прави копие на стенописа, но не крие, че това ще струва по-скъпо от реставрацията, за която всички говореха само до преди 24 часа. Левиев споменава, че няма как изрисуването на стената да е по-евтино от 25-30 хиляди лева.
Бях близък и с Йоан Левиев, и с арх. Стайков. Работили сме заедно. А и аз реставрирах фреската на Йоан в театъра. За нещастие вече нищо не можем да кажем за този стенопис тук, тъй като вече го няма.Но защо не направим реплика, след като я има скицата? Стената трябва да се изгради и да се нарисува. Ще я изпълним, два месеца ще работим и ще го направим, каза художникът Ганчо Ганев. И се просълзи. Да, такава е съдбата на изкуството ни, посочи влажните си очи той. Не може без памет, хора. Една нация съществува седем хиляди години, а днес няма памет. Ние сме най-старият град в Европа, а след себе си разрушаваме всичко. Така ли ще продължаваме, попита той.
Да се създаде копие на стенописа по проекта на Йоан Левиев, който се пази, предложи шефът на Градската художествена галерия Красимир Линков. Трябва обаче да се затвори централният вход към зрителната зала, за да бъде така, както е било. Ако това бъде решено- няма никакви проблеми да се възстанови стенописът- иска работа. Вратата няма как да се впише в този проект. Евентуален ремонт тук няма да пречи на сградата, смята той.
Като запознат по случая, бих казал, че пресъздаването на това творение е наложително, сумата ще е поне 25 000 евро. Дано се изясни виновникът, дано има справедливост в 21век, в един културен център като Пловдив.